Освен достъп до качествено образование, хората с увреждания трябва да получат и възможност за трудова реализация в рамките на свободния пазар на работна ръка. Това е един от най-важните фактори за тяхната интеграция и самостоятелност.

Изследването на трудовия капацитет и професионалната ориентация на хората с увреждания представлява значителна стъпка в посока към постигането на равни възможности за хората с увреждания на пазара на труда. Получената оценка определя способностите и капацитета на човека с увреждане и е предназначена да го подпомогне в усилията му за професионална и трудова реализация. Затова тази практика трябва да се превърне в съществен елемент от задълженията на административните звена, отговорни за заетостта в държавата.

Засега в България подобни услуги се предлагат само в Центъра за развитие на възможностите в София, който работи към Агенцията по заетостта. Подобни центрове трябва да бъдат открити във всички области в страната, като в тях би следвало да работят адекватно обучени хора.

Необходимо е да се намерят пътища и начини събраната в центровете информация да се предоставя на широк кръг организации и институции като инструмент за вземане на решения. Законът за насърчаване на заетостта дава преференции на работодателите да наемат хора с увреждания. Но възможностите в тази посока не са широко разгласени както сред хората с увреждания, така и сред работодателите. Изпълнението на предвидените в Закона мерки би следвало да се съблюдава от гледна точка на ефективността им, да се прави периодичен преглед и да се въвеждат промени, които да отговарят на потребностите както на работодателите, така и на хората с увреждания.

От друга страна е необходимо да се въведе стриктен контрол върху преференциите, който да намали размера на злоупотребите от страна на недобросъвестни работодатели, без обаче да въвежда прекомерна бюрокрация. Законът за насърчаване на заетостта предвижда и мерки, чрез които безработните да бъдат подпомогнати да започнат собствен бизнес. Необходимо е разработване на механизъм за информиране на хората с увреждания, за техните права в областта на заетостта в това число и за възможностите им за професионално обучение при започване на собствен бизнес.

В Кодекса на труда е предвидено работодателите, които наемат повече от 50 работници и служители да са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за хора с намалена работоспособност в размер от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите. Практиката обаче показва, че работодателите не се съобразяват с тази разпоредба, а механизмът за тяхното санкциониране е неефективен. Посочените причини водят до лишаване на голяма част от хората с увреждания от възможност за добра трудова реализация.

Професионалната рехабилитация на много хора с увреждания се извършва в специализирани предприятия и кооперации. Опитът досега показва, че това не води до подобряване на тяхната професионална подготовка и трудова реализация. В страната съществуват 91 специализирани предприятия за хора с увреждания, в които работят 14 573 души. Пазарният дял на тези предприятия, както и на кооперациите за хора с увреждания, продължава да се свива, поради което се закриват и значителен брой работни места за хора с увреждания.

Освен няколкото специализирани фирми за хора със слухови и зрителни увреждания, специализираните предприятия приемат главно хора, които по медицински критерии са били определени като негодни да работят на досегашното си работно място в условията на свободна пазарна конкуренция. В тези предприятия работят предимно хора с хронични заболявания, за които общуването със средата не е проблем и съвсем незначителен брой хора с увреждания.

Специализираните предприятия ползват данъчни облекчения и преки държавни субсидии. Преобладава мнението, че голяма част от тези работни места са непродуктивни, нископроизводителни, лошо платени и не отговарят на изискванията на трудовия пазар. В сегашната си структура специализираните предприятия не предлагат на хората с увреждания добри шансове да преминат към свободния пазар на работна ръка. Въпреки сегашното си състояние, специализираните предприятия остават една възможност за намиране на работа. В областта на предлагането на социални услуги, насочени към социалното включване на хората с увреждания, съобразно техните желания и потребности, е необходимо да се извършат бързи промени.

Причините за неразвитостта на този сектор се коренят повече в липсата на традиции да се предлагат и ползват социални услуги, отколкото в липсата на финансови средства.

Социално-икономическата ефективност на предоставяните услуги, главно в специализираните институции, е изключително ниска и може да бъде значително повишена чрез прилагане на съвременни и утвърдени модели за работа.

Социалните услуги водят до подобряване качеството на живот на хората с увреждания.