Липсата на достъп до качествено образование е актуален проблем, който допринася за ограничаване създаването на равни възможности за хората с увреждания. Образованието обаче е основно човешко право във всички международни документи, свързани с правата на човека. Всеки гражданин на България има право на образование. Никой не трябва да бъде лишаван от възможност да се образова поради увреждане.

Съществуващото законодателство (ЗЗРСИИ, ЗНП, ЗВО), а още повече същесвуващата практика, не създават достатъчно условия и гаранции за достъп до интегрирано образование на хората с увреждания, когато то е техният избор. На този етап у нас интегрираното обучение е само за изолирани случаи.

В нормативните документи, които се отнасят до образованието, както и в публичното пространство, изразът “ хора с увреждания” би следвало да се замени с израза “хора със специални образователни потребности”. Интегрираното образование все още не е реалност, поради две основни причини: Първата е, че масовото училище е недостъпно за децата със специални образователни потребности:

 сградите са многоетажни, без асансьор и с неприспособени стълбища, сервизните помещения не са пригодени за ползване от деца с увреждания, обзавеждането на класните стаи е неподходящо и липсва специализиран транспорт до учебните заведения;
 ограничен е достъпът до учебното съдържание на децата със специфични образователни потребности поради липсата на методика за обучението им, подходящи учебници, подготвени педагози за работа с тези деца, няма практика да се изготвят индивидуални учебни планове.
 липсата на подкрепяща среда, на услуги, които биха улеснили децата и техните семейства при интегрирането им – възможност за допълнителни занимания в и извън училището, ресурсни учители, занимания в свободното време и др. Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца с увреждания са условия за равнопоставеност и равни възможности на хората с увреждания на трудовия пазар и за пълноценното им участие в живота.

Към момента липсва официална статистика за броя на децата с увреждания, които не получават училищно образование. Известно е, че значителен брой деца остават в къщи или са в държавни заведения, които обикновено не предлагат систематизирани програми, стимулиращи индивидуалното им развитие. Много деца с физически увреждания не посещават училище, а получават образованието си в къщи. За целта те биват посещавани по домовете им от учители по различни предмети като в края на всяка учебна година получават и диплома за завършен определен клас.

Тази форма на обучение се основава на разбирането, че училището е само място за придобиване на знания, които детето с увреждане може да получи и в дома си. Недостатъкът на подобен подход е очевиден, защото училището е място за придобиване на знания, умения и опит от различен характер. Децата с увреждания, лишени от възможността да посещават училище, не могат да общуват със своите връстници, да придобиват умения да се справят с трудностите в живота и да бъдат самостоятелни.

В резултат на това голяма част от техните заложби остават неразвити, а социалните им умения са на много ниско ниво. Децата с леки умствени увреждания се обучават в помощни училища по специални програми, които не формират конкурентноспособни зрели хора. Дългосрочната последица от такъв подход е трайна социална изолация, неконкурентноспособност на пазара на труда, неумение за справяне с най-елементарни житейски ситуации.

Професионалната подготовка на ученици с увреждания се извършва в система от съществуващите специални училища, социално-учебни професионални заведения (СУПЗ) или в няколкото специализирани центъра за обучение на деца със зрителни или слухови увреждания. Известно е, че обучението в тези училища предлага много ограничен избор на професии, има незадоволително качество и не съответства на изискванията на трудовия пазар.

Образованието на всички хора с увреждания трябва да стане естествена част от националните образователни планове, съставянето на учебни програми и организацията на училищата. Всички образователни заведения трябва да бъдат ангажирани с обучението на хората с увреждания в интегрирана среда. Обучението на хората със сензорни увреждания може да се осъществява в съответните училища, които задоволяват специфичните им потребности от общуване, но общообразователната система е задължена да предлага условия за обучение на всички деца.

В законодателството за в бъдеще императивно следва да се уреди въпросът, че не може да има ограничаване на избор на специалност на основата на увреждане.