Създаването на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания е в изпълнение на основните приоритети, заложени в Управленската програма на Правителството за периода 2001-2005 г. Стратегията предлага радикална промяна във философията на социалната защита и нов подход в политиката, насочена към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания.

Хората с увреждания притежават същите права и отговорности, както всички останали хора. Въпреки това те са изправени пред по-широк кръг от пречки за постигане на равни възможности, независимост и пълна икономическа и социална интеграция. Ето защо Стратегията изцяло се основава на принципите за равните възможности на хората с увреждания, както и на забраната и предотвратяването на всяка форма на дискриминация, основана на увреждане. Проява на дискриминация е налице, когато при сходни или несъществено различни обстоятелства, към лицето с увреждания се отнасят или възнамеряват да се отнесат по по-неблагоприятен начин, отколкото към лице, което няма увреждания. Фактът, че лице с увреждания изисква по-специфична среда и/или услуга, притежава и използва помощни средства, бива придружено от преводач, четец или придружител, не може да бъде повод за дискриминация. Следва да се акцентира върху възможностите, а не върху ограниченията. Стратегията е насочена изцяло към интеграцията на хората с увреждания и приемането им като хора с равни права и с различни възможности.

Премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с уврежданания е най-важният принцип в този документ.

Стратегията е съобразена както с националния опит в тази област, така и с препоръките и практиките на Европейския съюз, Стандартните правила на Организацията на обединените нации за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания, Конвенцията на ООН за правата на детето и други основополагащи международни документи.

Стратегията набелязва конкретни мерки за постигане на определените цели, като акцентира най-вече върху онези от тях, които отразяват промяната в политиката по отношение на хората с увреждания.

Обект на тази политика са децата и възрастните хора с увреждания, както и техните семейства.