Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда правата на хората с увреждания и обществените отношения, свързани с тяхната интеграция.

Чл. 2. Законът има за цел създаване на условия и гаранции за:

1. равнопоставеност на хората с увреждания;
2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;
3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;
4. интегриране на хората с увреждания в работна среда.

Чл. 3. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.

Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:

1. медицинска и социална рехабилитация;
2. образование и професионална подготовка;
3. трудова заетост;
4. достъпна жизнена и архитектурна среда;
5. социални услуги;
6. социално-икономическа защита.

Глава втора
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 5. (1) Министерският съвет определя и провежда държавната политика за интеграция на хората с увреждания.

(2) Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от държавните органи и органите на местното самоуправление в сътрудничество с организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания и представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(3) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания.

Чл. 6. (1) За осъществяване на сътрудничество в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания.

(2) Съветът по ал. 1 е орган с консултативни функции, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, и представители на национално представителните организации на хората с увреждания и национално представителните организации за хората с увреждания, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище и на Националното сдружение на общините в Република България.

(3) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и определя критериите за представителство на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания.

Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София.

(3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 8. Агенцията за хората с увреждания:

1. осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания;
2. разрешава производството, вноса, продажбата и поддръжката на помощни средства, приспособления и съоръжения и контролира спазването на утвърдени критерии и стандарти за предоставяне на помощни средства;
3. води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;
4. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с интеграцията на хората с увреждания;
5. разработва програми и финансира проекти за стимулиране стопанската инициатива на хората с увреждания;
6. извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 9. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна база данни за хората с трайни увреждания.

(2) Данните по ал. 1 служат за проследяване на броя и за анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания с оглед планиране на дейности, свързани със задоволяване на потребностите от образование, медицинска и социална рехабилитация.

(3) Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт, Националният център за здравна информация, Държавната агенция за закрила на детето и други държавни органи, работещи в областта на хората с увреждания, предоставят необходимата информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

(4) Информацията в базата данни се въвежда служебно и се използва за целите по ал. 2.

(5) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, представляваща лични данни, ако физическото лице, до което се отнася, не е съгласно с разкриването й и съгласно изискванията, предвидени в Закона за личните данни.

Глава трета
ОЦЕНКА НА УВРЕЖДАНЕТО

Чл. 10. Оценката на увреждането се извършва въз основа на медицинската експертиза и социалната оценка.

Чл. 11. Медицинската експертиза се извършва при условията и по реда на медицинската експертиза на работоспособността.

Чл. 12. (1) Социалната оценка на увреждането се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява:

1. потребностите от рехабилитация;
2. възможностите за професионална реализация;
3. възможностите за социална интеграция.

(2) Социалната оценка се извършва по искане на лицето с увреждане, на ðодителите, попечителите или настойниците му.

(3) Въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция.

Чл. 13. (1) Социалната оценка на увреждането се извършва от комисии към дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Съставът, функциите и правомощията на комисиите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта
ОБЛАСТИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Раздел І
Профилактика и рехабилитация на уврежданията

Чл. 14. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на увреждането.

(2) Органите на местното самоуправление, организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания, представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище съдействат за предотвратяване на уврежданията чрез:

1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;
2. здравна профилактика;
3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 15. (1) Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.

(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения.

(3) Медицинската рехабилитация включва:

1. поддържаща медикаментозна терапия;
2. физикална терапия;
3. говорна терапия;
4. кинезитерапия;
5. ерготерапия;
6. психотерапия;
7. трудово лечение;
8. назначаване на помощни средства и съоръжения.

(4) Когато нуждите на лечебния процес го налагат, участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с трайни увреждания.

(5) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на независим живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ и други дейности чрез предоставяне на социални услуги.

Раздел II
Образование и професионална подготовка

Чл. 16. (1) Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката се създават екипи за интегрирано обучение на децата с увреждания.

(2) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката.

Чл. 17. Министерството на образованието и науката осигурява:

1. обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 и от детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета;
2. създаване на подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания;
3. снабдяване с учебници, учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование;
4. професионална подготовка на децата с увреждания.

Чл. 18. Министерството на образованието и науката създава възможности за обучение на деца, които имат специални образователни потребности и чието увреждане не позволява интегрирано обучение.

Чл. 19. Хората с увреждания имат право на професионално обучение.

Чл. 20. Лицата, получили увреждане след 16-годишна възраст, имат право на допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за формиране на основни умения.

Чл. 21. Агенцията по заетостта предоставя услуги по професионално обучение и търсене на работа на хората с увреждания.

Чл. 22. Висшите училища осигуряват:

1. приспособена среда, специални приспособления и учебни материали, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;
2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.

Чл. 23. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:

1. Агенцията по заетостта - за безработните хора с увреждания;
2. физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридическите лица, които предоставят социални услуги за хора с увреждания;
3. специализираните предприятия.

Раздел ІІІ
Трудова заетост

Чл. 24. (1) Насърчаването на трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява в интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.

(2) Не се допуска пряка и непряка дискриминация по признак увреждане при обявяване на свободни работни места, наемане на работа, професионално развитие и квалификация на хората с увреждания.

Чл. 25. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.

(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.

Чл. 26. Работодателят/органът по назначаването е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 27. (1) Работодателят/органът по назначаването може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. осигуряване на достъп до работното място за лице с увреждане;
2. приспособяване на работното място за лице с увреждане;
3. оборудване на работното място за лице с увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-малък от 3 години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодател, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 28. Работодател, сключил договор по чл. 27, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва преференции по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. средства от републиканския бюджет за 30 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
2. средствата, изразходвани за целите по чл. 27, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 29. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. имат обща численост на персонала не по-малко от 10 души;
3. произвеждат стоки и/или èçâúðøâàò услуги;
4. имат относителен дял на лицата с увреждания не по-малко от 50 на сто от общия брой на работниците и служителите;
5. вписани са в регистъра по чл. 30.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 30. (1) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания.

(2) Редът за вписване в регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 31. Министерският съвет определя стоките и услугите, чието производство се възлага по ред, определен със Закона за обществените поръчки, на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания.

Чл. 32. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и финансира проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Раздел ІV
Създаване на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда

Чл. 33. Държавните органи и органите на местното самоуправление организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за цялото население, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени със Закона за устройство на територията.

Чл. 34. Министерството на регионалното развитие и благоустройството създава условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания, като разработва нормативни актове, правила, норми и нормативи за:

1. урбанизираната територия и нейните елементи;
2. сградите, съоръженията и техните елементи;
3. елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда.

Чл. 35. Министерството на транспорта и съобщенията създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за:

1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;
2. внедряване на технически приспособления в общественото пространство и обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хора със зрителни и слухови увреждания;
3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;
4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи.

Чл. 36. (1) Министърът на труда и социалната политика издава наредба за условията и реда за производство, внос, продажба и поддържане на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

(2) Вносът на помощни средства и материалите за тяхното производство и поддържане са освободени от митни сборове и от данък върху добавената стойност.

(3) Министърът на труда и социалната политика утвърждава ежегодно списък, включващ:

1. помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания;

2. медицински изделия за облекчаване и компенсиране на увреждания.

Чл. 37. Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката в сътрудничество с общините, спортните федерации и спортните клубове създават условия за социална интеграция на хората с увреждания чрез:

1. приспособяване и предоставяне на спортните обекти и съоръжения за ползване от хора с увреждания;
2. популяризиране на спортни прояви на хора с увреждания чрез средствата за масово осведомяване;
3. подготовка и участие на спортисти с увреждания в тренировъчна и състезателна дейност;
4. подкрепа за детски и младежки дейности в извънучилищна среда.

Чл. 38. Министерството на културата в сътрудничество с общините осигурява условия за интеграция на хората с увреждания чрез:

1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура;
2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с увреждания.

Чл. 39. Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:

1. изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата;
2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства;
3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи до местата за обществено ползване.

Чл. 40. (1) Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция осигуряват достъпна информация за хората с увреждания.

(2) Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и телевизионна дейност на частните медии, при условие че са спазени изискванията за осигуряване на достъпна информация за хората с увреждания.

(3) Медиите по ал. 1 и 2 включват в своите програми специализирани предавания за хората с увреждания.

Раздел V
Социално-икономическа защита

Чл. 41. Хората с трайни увреждания имат право на обществено и здравно осигуряване и на допълнително задължително пенсионно осигуряване по ред, установен с Кодекса за социално осигуряване и със Закона за здравното осигуряване.

Чл. 42. (1) От републиканският бюджет се осигуряват средствата за 30 на сто от дължимите осигурителни вноски от специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

(2) Специализираните предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и кооперациите ползват данъчни преференции, уредени със Закона за корпоративното подоходно облагане и със Закона за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 43. Хората с увреждания, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, установени със Закона за социално подпомагане.

Чл. 44. Хората с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, установени със Закона за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 45. (1) Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция, ако отговарят на определени доходни, имуществени и здравни критерии.

(2) Добавката по ал. 1 е диференцирана парична помощ, която допълва собствените доходи и е предназначена за покриване на допълнителни разходи за:

1. транспортни услуги;
2. телефонни услуги;
3. обучение;
4. допълнителни потребности от енергия и горива;
5. балнеолечение и рехабилитационни услуги;
6. диетично хранене и лекарствени средства;
7. задоволяване на други основни жизнени потребности.

(3) Добавката се отпуска по предложение на комисията по чл. 13, ал. 1 въз основа на социалната оценка.

(4) Добавката се отпуска въз основа на молба, подадена от правоимащия или от упълномощено от него лице.

(5) След преценка на всички обстоятелства, отразени със социалната оценка, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й.

(6) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от издаването й.

(7) Отказът за отпускане на месечна добавка за социална интеграция задължително се мотивира.

(8) Заповедта по ал. 5 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Закона за административното производство.

(9) Хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна и/или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок по-дълъг от един месец, нямат право да получават добавката по ал. 1 за периода на престоя си в тях.

(10) Вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция се погасяват в срок 3 месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят.

(11) Условията и редът за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 46. (1) Родители (осиновители) на деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст имат право на месечна добавка в размер 70 на сто от гарантирания минимален доход, определен по реда на Закона за социалното подпомагане.

(2) Родители (осиновители) по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.

(3) Ако децата са настанени на пълна държавна и/или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок по-дълъг от един месец, родителите (осиновителите) не получават месечна добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.

(4) Правото на месечна добавка по ал. 1 се погасява в срок 3 години, считано от края на месеца, за който се отнася.

Чл. 47. (1) Хората с трайни увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи и облекчения за:

1. покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство и място за паркиране;
2. внос на лично моторно превозно средство;
3. преустройство на жилище;
4. придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването и преводачи на лица с увреден слух.

(2) Вносът от хора с трайни увреждания на лични моторни превозни средства, чиято левова равностойност, обем и мощност на двигателя е до определен от Министерския съвет размер, е освободен от митни сборове и от данък върху добавената стойност по реда Закона за данък върху добавената стойност.

(3) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за облекчаване и компенсиране на уврежданията по списък, утвърждаван ежегодно от министъра на труда и социалната политика.

(4) Условията и редът за отпускане на целевите помощи се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 48. (1) Месечните добавки и помощите по чл. 45, 46 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 се освобождават от данъци и такси.

(2) Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.

(3) От месечните добавки и помощи не могат да се правят удръжки освен за надвзети средства в резултат на счетоводно-техническа грешка.

(4) Недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.

(5) Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от тези добавки и помощи за срок една година.

Чл. 49. Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване времето, през което лицата са полагали грижи за човек с трайно увреждане и не са били осигурявани.

Чл. 50. Учащите се хора с трайни увреждания и децата на родители с трайни увреждания имат право на стипендии и други облекчения съгласно Закона за народната просвета и Закона за висшето образование.

Чл. 51. Общините предоставят на хората с трайни увреждания жилища от общинския жилищен фонд при условия и по ред, установени с Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 24 и 62 от 1997 г., бр. 70 от 2000 г. и бр. 84 от 2003 г.).

Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 52. Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:

1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. други източници.

Чл. 53. Агенцията за хората с увреждания е администратор на следните собствени приходи:

1. приходи от мероприятия, организирани с цел подпомагане интеграцията на хората с увреждания:

а) приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария и на Българския спортен тотализатор;

б) благотворителни и спортни прояви;

2. приходи от доброволни вноски, дарения и завещания от местни или чуждестранни физически и юридически лица;

3. глоби по този закон;

4. приходи от други източници.

Чл. 54. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 53 се разходват за реализиране на проекти и програми по този закон.

Чл. 55. Национално представителните организации на хората с увреждания и национално представителните организации за хората с увреждания имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 56. (1) Работодател, който не изпълни задълженията си по

чл. 27, ал. 4 и 5, и длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.

(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление.

Чл. 57. (1) Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се издават от длъжностни лица:

1. за финансовите нарушения - определени от изпълнителния директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол;
2. за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост - определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”;
3. за нарушения в областта на образованието – от Инспектората на Министерството на образованието и науката;
4. за нарушения в областта на достъпната архитектурна среда - определени от директора на Дирекцията за национален строителен контрол;
5. за нарушения в областта на достъпния транспорт - определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, съответно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”;
6. за нарушения в областта на социалното подпомагане – от Инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Наказателните постановления се издават от органите, овластени със закон или с акт на Министерския съвет.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Петдесет на сто от събраните суми от наложените глоби по този закон се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика.

(5) Органите по чл. 57 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и наложените глоби.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. “Увреждане” е всяка загуба или нарушаване във физиологията, психиката или анатомичната структура на даден индивид.

2. "Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на психическо, физиологично или анатомично увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, нормални за здравия човек и за които органите по медицинска експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.

3. ”Пряка дискриминация” е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, което е било, е или би могло да бъде поставено в сравними обстоятелства.

4. ”Непряка дискриминация” е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед на законна цел, несвързана с увреждането, и средствата за постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й.

5. "Рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

6. “Профилактика” са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата.

7. "Помощни средства, приспособления и съоръжения" са пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване и за трудова и всяка друга дейност. Не са помощни средства и съоръжения медицинските изделия по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

8. "Трудово-лечебни бази" са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора със степен на увреждане над 70 на сто.

9. “Обособена производствена единица” е стопанско звено, в което работят хора с трайни увреждания.

10. "Национално представителни организации на хора с увреждания" и "Национално представителни организации за хора с увреждания" са тези организации, които представляват хората с увреждания и които са признати като такива при условия и по ред, установени с акт на Министерския съвет.

11. “Работно място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието или извън него при дистанционна форма на работа, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията си по трудовото или служебното си правоотношение.

12. “Интегрирана работна среда” е работната среда, осигуряваща възможност да работят съвместно хора с увреждания и хора без увреждания.

13. “Специализирана работна среда” е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хора с различни увреждания.

14. “Кучета водачи за хора с увреждания” са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна обмундировка и знаци.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Отменя се Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1996 г., бр. 52 и 123 от 1997 г.; Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 140 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г. и бр. 31, 75 и 120 от 2002 г.).

§ 3. Създадената с този закон Агенция за хората с увреждания е правоприемник на фонд “Рехабилитация и социална интеграция” и поема активите и пасивите му.

§ 4. Трудовите правоотношения със служителите от фонд “Рехабилитация и социална интеграция” се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 5. Архивът на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция преминава към Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

§ 6. Актовете по прилагането на този закон се издават в срок

6 месеца от влизането му в сила.

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 8. В срок 3 месеца от влизането в сила на този закон министрите да внесат в Министерския съвет предложение за изменение на нормативните актове, в които са употребени думите “инвалид”, “инвалиди” и “инвалидност” или производни на тях с оглед привеждането им в съответствие с термините, употребени в този закон.

§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г., с изключение на

чл. 45, който влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на ……………………… 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Огнян Герджиков)

МОТИВИ

към проекта на Закон за интеграция на хората с увреждания

Предложеният проект на Закон за интеграция на хората с увреждания има за цел да усъвършенства законовата основа за осъществяване на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания.

Повишаване качеството на живот и социалното включване на хората с увреждания са едни от основните приоритети, залегнали в програмата на правителството. Голяма част от хората с увреждания и днес продължават да са изолирани и неспособни да излязат извън домовете си както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни услуги за интеграция. Изграждането на гражданско общество и утвърждаването на демократичните принципи в страната ни обуславят необходимостта от включване на тази група в неравностойно положение в активния трудов и социален живот, което да им създаде условия за водене на независим и достоен живот. Законът е насочен към създаване на условия за преодоляване на дискриминацията и стимулиране на пълноценното включване в обществения живот на хората с увреждания.

Законопроектът е разработен на основата на приетата с Решение № 419 на Министерския съвет от 2003 г. Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания и е синхронизиран с европейското законодателство.

Запазени са всички облекчения и преференции по сега действащия Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.

Законопроектът е изготвен съвместно с представители на

22 неправителствени организации на хора с увреждания и за хора с увреждания, на организациите на работодателите и на организациите на синдикатите.

Доразвиват се конституционните разпоредби, уреждащи особената закрила на хората с увреждания от държавата и обществото.

Наименованието отразява основната цел на закона - интеграция на хората с увреждания. То е синхронизирано с европейската терминология. Въвежда се нова терминология, целяща промени в нагласите както на обществото като цяло, така и в нагласите за самоопределяне на хората с увреждания и техните близки. Възприемат се термините: "хора с увреждания" и "степен на увреждане", които заменят "инвалиди" и "инвалидност".

Въвежда се извършването на социална оценка въз основа на резултатите от медицинската експертиза на увреждането.

Социалната оценка има за цел да установи потребностите от рехабилитация на човека с увреждане, неговите възможности за професионална реализация и за социална интеграция. Социалната оценка ще се извършва по желание на лицето с увреждане, на родителите, попечителите или настойниците му. Тя ще се отразява в индивидуален план за социална интеграция на лицето с увреждане и ще се извършва от комисии към дирекциите за социално подпомагане.

От голямо значение са и дейностите, свързани с провеждането на интегрирано образование, професионално обучение и преквалификация на хората с увреждания, адекватни както на специфичните изисквания на тези хора, така и на потребностите на пазара на труда.

Създават се екипи към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката, чиято основна функция е интегрирано обучение на деца с увреждания.

Към Министерството на образованието и науката се създават ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение.

Предвиждат се конкретни мерки за интегриране на хората с увреждания на пазара на труда с оглед осигуряване на възможност за водене на независим и достоен живот. Въвеждат се финансови стимули за работодателите за наемане на хора с увреждания - финансово подпомагане за адаптиране на работната среда към нуждите на отделния човек с увреждане, данъчни преференции за подобренията на средата в полза на работника/служителя с увреждане, отстъпки от осигурителните вноски и др.

За подобряване на условията за социално включване законопроектът предоставя на хората с увреждания възможност да получават месечна добавка за социална интеграция, чието предназначение е да покрива възникнали допълнителни разходи за транспортни и телефонни услуги, за рехабилитация, обучение и др.

Изключително важна за успешната интеграция е достъпната околна и битова среда. Законопроектът предвижда конкретни задължения за държавните органи и за органите на местното самоуправление относно изграждането на достъпна жизнена и архитектурна среда и създаване на условия за достъп до транспортни услуги, както и отговорности за неизпълнението им.

Регламентиран е ясен механизъм за мониторинг и контрол относно спазването на правата на хората с увреждания и недопускане на дискриминация, основана на увреждане.

За изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания. Агенцията ще осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания; ще участва в изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с интеграцията на хората с увреждания; ще разработва програми и ще финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания; ще създаде и ще поддържа информационна база данни за хората с увреждания.

Въз основа на изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме внесения законопроект.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Симеон Сакскобургготски)